Сини влакове под сини небета
Синя гара.
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници,
умореният влак,
слънцето...
- Престой двайсет минути.
Бяла дрямка,
отдавна чакана.
Лицето на стареца,
времето...
Двайсет минути.
Железничарят във синьо
почуква със чука.
А някъде стрелят!
Железничарят във синьо
е дебело облечен
във лятната жега...
Денят си почива
от тежките влакове
на целия Свят...
От всичките влакове -
тежките,
стържещи,
тъпчещи непрестанно земята,
над мощи на хора
живяли отдавна.
Под белите камъни.
Виждам бял старец.
- Ей, може ли вестника?- белият старец в купето.
Зачита се в буквите...
Колко ли минаха?
Двайсет минути.
Във тясно пътуване,
към домове и квартири.
Хората сме събрани
да се движим днес заедно...
Хората сме събрани,
за да дишаме заедно...
Но някъде стрелят!
Синият железничар
пали цигара.
- Айде,давай – вдига ръка.
Влакът заскърцва.
Пътуване дремещо,
във вестник зачетено.
Сини гари.
Неделни следобеди.
Сини небета.
Милиарди пътуващи
долу...
И глуха,
неуморна стрелба...
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници,
умореният влак,
слънцето...
- Престой двайсет минути.
Бяла дрямка,
отдавна чакана.
Лицето на стареца,
времето...
Двайсет минути.
Железничарят във синьо
почуква със чука.
А някъде стрелят!
Железничарят във синьо
е дебело облечен
във лятната жега...
Денят си почива
от тежките влакове
на целия Свят...
От всичките влакове -
тежките,
стържещи,
тъпчещи непрестанно земята,
над мощи на хора
живяли отдавна.
Под белите камъни.
Виждам бял старец.
- Ей, може ли вестника?- белият старец в купето.
Зачита се в буквите...
Колко ли минаха?
Двайсет минути.
Във тясно пътуване,
към домове и квартири.
Хората сме събрани
да се движим днес заедно...
Хората сме събрани,
за да дишаме заедно...
Но някъде стрелят!
Синият железничар
пали цигара.
- Айде,давай – вдига ръка.
Влакът заскърцва.
Пътуване дремещо,
във вестник зачетено.
Сини гари.
Неделни следобеди.
Сини небета.
Милиарди пътуващи
долу...
И глуха,
неуморна стрелба...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
