Синя гара. Неделен следобед. Синьо небе. Пътниците пътуващи. Уморените пътници, умореният влак, слънцето... - Престой двайсет минути. Бяла дрямка, отдавна чакана. Лицето на стареца, времето... Двайсет минути. Железничарят във синьо почуква със чука. А някъде стрелят! Железничарят във синьо е дебело облечен във лятната жега... Денят си почива от тежките влакове на целия Свят... От всичките влакове - тежките, стържещи, тъпчещи непрестанно земята, над мощи на хора живяли отдавна. Под белите камъни. Виждам бял старец. - Ей, може ли вестника?- белият старец в купето. Зачита се в буквите... Колко ли минаха? Двайсет минути. Във тясно пътуване, към домове и квартири. Хората сме събрани да се движим днес заедно... Хората сме събрани, за да дишаме заедно... Но някъде стрелят! Синият железничар пали цигара. - Айде,давай – вдига ръка. Влакът заскърцва. Пътуване дремещо, във вестник зачетено. Сини гари. Неделни следобеди. Сини небета. Милиарди пътуващи долу... И глуха, неуморна стрелба...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.