26 jul 2006, 19:01

Сини влакове под сини небета 

  Poesía
555 0 7
Синя гара.
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници,
умореният влак,
слънцето...
- Престой двайсет минути.
Бяла дрямка,
отдавна чакана.
Лицето на стареца,
времето...
Двайсет минути.
Железничарят във синьо
почуква със чука.
А някъде стрелят!
Железничарят във синьо
е дебело облечен
във лятната жега...
Денят си почива
от тежките влакове
на целия Свят...
От всичките влакове -
тежките,
стържещи,
тъпчещи непрестанно земята,
над мощи на хора
живяли отдавна.
Под белите камъни.
Виждам бял старец.
- Ей, може ли вестника?- белият старец в купето.
Зачита се в буквите...
Колко ли минаха?
Двайсет минути.
Във тясно пътуване,
към домове и квартири.
Хората сме събрани
да се движим днес заедно...
Хората сме събрани,
за да дишаме заедно...
Но някъде стрелят!
Синият железничар
пали цигара.
- Айде,давай – вдига ръка.
Влакът заскърцва.
Пътуване дремещо,
във вестник зачетено.
Сини гари.
Неделни следобеди.
Сини небета.
Милиарди пътуващи
долу...
И глуха,
неуморна стрелба...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви,Поли,Мая!Ченко,от какво се плашиш,хе,хе.Благодаря,че четете...Благодаря на всички!Хенри
  • Звучиш ми малко по Вапцаровски Ханк.
    Хора сме се сабрали... много ми хареса! Поздрав и щастлив ден
  • малко цвят в мрачните мисли поздрави, Ханк
  • Благодаря ви!Ханк
  • Хората сме събрани,
    за да дишаме заедно...
    Но някъде стрелят!

    Поздрави от един почитател на твоето творчество.
  • Грабна и мен, Хенри! Поздравления!
  • Много е хубаво, Хенри! Поздрави!!!
    "Пътуване дремещо,
    във вестник зачетено.
    Сини гари."
    А някъде наистина се стреля, Хенри. За съжаление е така!
Propuestas
: ??:??