18 февр. 2010 г., 13:35

Синтаксис

893 0 6

СИНТАКСИС

 

"Обичах те... Обичам те... Обичам..."

Синтаксисът на чувствата бе грешен!

Аз не бях тя. И всичко бе различно

и бе фалшива цялата ми песен...

 

И птичето Любов летя сиротно

и пак в ръцете мои се завърна,

да ми простене равно и безнотно,

че и насън небе не ще да зърне!

 

Че дало ти е всичко без остатък,

а ти си свил гнездото си със нея...

Ех, птиченце! Ще продължим нататък

и по-чудесни песни ще изпеем!

 

Най-чистите лекарства са горчиви,

живителният скалпел в кръв се врязва, 

вино във празни чаши се налива,

а за любов сърца СВОБОДНИ трябват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, явно всички птиченца си приличат. При всички положения аз не мога да съм сигурен колко силно изживяват раздялата, самотата и провала.Сигурен съм ,че ще запеят следващата пролет с пълни гърди. Успехи!!!
  • Много хубав стих, Петя!
    А за невъзможната любов...от нея поне красиви спомени и хубави стихове остават
    Привет!
  • Пишеш много интересно!!!
    И на мен ми хареса!!!
    Поздрав!!!
  • Страхотно написано,смислено и плавно.
  • Много вярно- Свободно, но не празно! Колкото е по- пълно едно сърце толко повече любов може да поеме!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...