18.02.2010 г., 13:35

Синтаксис

889 0 6

СИНТАКСИС

 

"Обичах те... Обичам те... Обичам..."

Синтаксисът на чувствата бе грешен!

Аз не бях тя. И всичко бе различно

и бе фалшива цялата ми песен...

 

И птичето Любов летя сиротно

и пак в ръцете мои се завърна,

да ми простене равно и безнотно,

че и насън небе не ще да зърне!

 

Че дало ти е всичко без остатък,

а ти си свил гнездото си със нея...

Ех, птиченце! Ще продължим нататък

и по-чудесни песни ще изпеем!

 

Най-чистите лекарства са горчиви,

живителният скалпел в кръв се врязва, 

вино във празни чаши се налива,

а за любов сърца СВОБОДНИ трябват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, явно всички птиченца си приличат. При всички положения аз не мога да съм сигурен колко силно изживяват раздялата, самотата и провала.Сигурен съм ,че ще запеят следващата пролет с пълни гърди. Успехи!!!
  • Много хубав стих, Петя!
    А за невъзможната любов...от нея поне красиви спомени и хубави стихове остават
    Привет!
  • Пишеш много интересно!!!
    И на мен ми хареса!!!
    Поздрав!!!
  • Страхотно написано,смислено и плавно.
  • Много вярно- Свободно, но не празно! Колкото е по- пълно едно сърце толко повече любов може да поеме!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...