Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
1 февр. 2016 г., 08:25

Синори 

  Поэзия » Гражданская
1155 1 10

Синори

 

Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.

Поражда плевели мизерният живот.

Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,

духовен урожай и сладък плод.

 

Навсъде синори. Земицата разсекли -

парцели Страх, По сметка, Цвят.

На завист вятъра – крадливо „по съседски”

шета тихомълком между тях.

 

Ти стоиш – квадратче от решетката.

Това ли е светът ти? – Мижав свят.

Отвикнали от плуг - висят ръцете,

а шепите безсеменни вещаят глад.

 

Синорите... Те пълзят, душат, притискат.

Множат се плевелите, гибелното семе.

Нямаш време дълго да премисляш.

Причина си. Но също и Решение.

 

Или – или... Дотам са стигнали нещата.

От меча древен изкови си плуг.

Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.

Не чакай работата ти да свърши друг!

 

5.01.2016

© Людмил Нешев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • > Донова, харни слова си наредила под стихото, ама то, е, и ще си остане, само една обикновена драсканица. Народът има една давнашна приказка (за жалост, прекалено давнашна), че истинският мъж трябвало да мирише на „кон, пот и барут”. Тук мирише само на... мастило.
    > Светле, вярвам ти и още как! Ти си силна жена. Някъде бях те нарекъл „фурийо”. Мислиш ли, че съм го сторил без основание?!
    > Прав си, Любомире. Ала е все по-трудно да се повярва, че стадо, което от поколения вече е поело към духовно и буквално затъпяване (да не кажа заколение), може да излъчи една силна, извисена личност с харизма, под чието знаме да се стекат четите на съхранили родовата си памет българи.
  • Понеже малко или много се познаваме, ще си позволя да се изразя малко нецензурно. Едно ми иде само да кажа - мамка му, що не мога да се клонирам?!!! Плевели ли?? - нищо няма да остане!! Ти ще ме разбереш! И в двата смисъла!
    Поздравления за силната творба, Любо!!
  • Изцяло подкрепям позицията ти! "Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!" Дано да се събудим и да ПРОГЛЕДНЕМ!!!
  • Сееш думи, идеи, смисъл. Ще принесат ли урожай? Може би. Ако паднат на правилното място, на добра почва. Ако стопанинът е добросъвестен и отговорен. Ако ламтежът за собственост не цепи плодородни декари на пустеещи сантиметри. Щеше ми се да няма "ако"!
    Стихотворение, вплело безмилостна категоричност и остра метафоричност! Творба-доказателство, че не всяка почва е ерозирала!
    Почти бях готова да се обзаложа, че лириците нямат време да изразяват гражданска позиция
    Моите почитания!
  • Благодаря на всички, отзовали се и тук, в коментарното поле, с подкрепа на всеобщата ни кауза - възстановяване имунитета на цяла една нация, станала жертва на жестоко разделение. Жертва, но и с поделена вина за случващото се, на ниво поданик.
    Благодаря ви! - Росица, Лейди, Рада, Вики, Марина, Виолета...
  • Поздравления за истинсата,силна и актуална творба!
  • Наистина - дали ще се възроди любовта към земята, колко красива страна е България..., жалко за пресъхналите синури наруили плевели, май отвикнахме се гижим, да се ровим, да посяваме..., много актуален стих...!!!
  • Синори. И капсули. И решетки. Крием се и обявяваме всичко в рамката си за свое, но... да има някой друг, който да се грижи за всичко, а ние само да пазим клетките си като собственост.
    Поздрави!
  • Ограничаването, границите са навсякъде, но най-страшни са в душите ни! Хубава и горчива творба! Поздрав!
  • "Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.
    Не чакай работата ти да свърши друг!"
    Споделям. Поздравления за творбата!
Предложения
: ??:??