Brezar111 (Людмил Нешев)
29 82

1 feb 2016, 8:25

Синори

Poesía » Civil

1.6K 1 10

Синори

Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.

Поражда плевели мизерният живот.

Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,

духовен урожай и сладък плод.

Навсъде синори. Земицата разсекли -

парцели Страх, По сметка, Цвят.

На завист вятъра – крадливо „по съседски”

шета тихомълком между тях.

Ти стоиш – квадратче от решетката.

Това ли е светът ти? – Мижав свят.

Отвикнали от плуг - висят ръцете,

а шепите безсеменни вещаят глад.

Синорите... Те пълзят, душат, притискат.

Множат се плевелите, гибелното семе.

Нямаш време дълго да премисляш.

Причина си. Но също и Решение.

Или – или... Дотам са стигнали нещата.

От меча древен изкови си плуг.

Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.

Не чакай работата ти да свърши друг!

5.01.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Brezar111 (Людмил Нешев)

> Донова, харни слова си наредила под стихото, ама то, е, и ще си остане, само една обикновена драсканица. Народът има една давнашна приказка (за жалост, прекалено давнашна), че истинският мъж трябвало да мирише на „кон, пот и барут”. Тук мирише само на... мастило.
> Светле, вярвам ти и още как! Ти си силна жена. Някъде бях те нарекъл „фурийо”. Мислиш ли, че съм го сторил без основание?!
> Прав си, Любомире. Ала е все по-трудно да се повярва, че стадо, което от поколения вече е поело към духовно и буквално затъпяване (да не кажа заколение), може да излъчи една силна, извисена личност с харизма, под чието знаме да се стекат четите на съхранили родовата си памет българи.

2016-02-17T21:13:20+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Понеже малко или много се познаваме, ще си позволя да се изразя малко нецензурно. Едно ми иде само да кажа - мамка му, що не мога да се клонирам?!!! Плевели ли?? - нищо няма да остане!! Ти ще ме разбереш! И в двата смисъла!
Поздравления за силната творба, Любо!!

2016-02-16T01:25:13+02:00
Genereux (Любомир Попов)

Изцяло подкрепям позицията ти! "Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!" Дано да се събудим и да ПРОГЛЕДНЕМ!!!

2016-02-14T23:17:56+02:00
toxin (Таня Донова)

Сееш думи, идеи, смисъл. Ще принесат ли урожай? Може би. Ако паднат на правилното място, на добра почва. Ако стопанинът е добросъвестен и отговорен. Ако ламтежът за собственост не цепи плодородни декари на пустеещи сантиметри. Щеше ми се да няма "ако"!
Стихотворение, вплело безмилостна категоричност и остра метафоричност! Творба-доказателство, че не всяка почва е ерозирала!
Почти бях готова да се обзаложа, че лириците нямат време да изразяват гражданска позиция
Моите почитания!

2016-02-03T23:05:47+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Благодаря на всички, отзовали се и тук, в коментарното поле, с подкрепа на всеобщата ни кауза - възстановяване имунитета на цяла една нация, станала жертва на жестоко разделение. Жертва, но и с поделена вина за случващото се, на ниво поданик.
Благодаря ви! - Росица, Лейди, Рада, Вики, Марина, Виолета...

2016-02-02T23:28:10+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0