Синори
Синори
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод.
Навсъде синори. Земицата разсекли -
парцели Страх, По сметка, Цвят.
На завист вятъра – крадливо „по съседски”
шета тихомълком между тях.
Ти стоиш – квадратче от решетката.
Това ли е светът ти? – Мижав свят.
Отвикнали от плуг - висят ръцете,
а шепите безсеменни вещаят глад.
Синорите... Те пълзят, душат, притискат.
Множат се плевелите, гибелното семе.
Нямаш време дълго да премисляш.
Причина си. Но също и Решение.
Или – или... Дотам са стигнали нещата.
От меча древен изкови си плуг.
Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.
Не чакай работата ти да свърши друг!
5.01.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
