Синьо (3)
(Навярно...)
За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина.
Изгубих синьото мънисто, онова,
и празнотата на шията тежи.
Знак на съдбата явно е това...
затова навярно липсата боли.
За поредна среща при тебе бях,
заличих по пясъка следата...
Научих, любовта ми не е грях,
навярно затова лети душата.
Извиках те по име, не разбра,
изгубих глас, сега уста шепти.
За теб навярно всичко е игра,
затова нашепваш ми „Върви!".
16.02.2009г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
