Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
29.04.2009 г., 11:25 ч.

Синьо (3) 

  Поезия » Друга
811 0 8

                    (Навярно...)

За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина.


Изгубих синьото мънисто, онова,
и празнотата на шията тежи.
Знак на съдбата явно е това...
затова навярно липсата боли.


За поредна среща при тебе бях,
заличих по пясъка следата...
Научих, любовта ми не е грях,
навярно затова лети душата.


Извиках те по име, не разбра,
изгубих глас, сега уста шепти.
За теб навярно всичко е игра,
затова нашепваш ми „Върви!".


16.02.2009г

 

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??