Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Apr 29, 2009, 11:25 AM

Синьо (3) 

  Poetry » Other
809 0 8

                    (Навярно...)

За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина.


Изгубих синьото мънисто, онова,
и празнотата на шията тежи.
Знак на съдбата явно е това...
затова навярно липсата боли.


За поредна среща при тебе бях,
заличих по пясъка следата...
Научих, любовта ми не е грях,
навярно затова лети душата.


Извиках те по име, не разбра,
изгубих глас, сега уста шепти.
За теб навярно всичко е игра,
затова нашепваш ми „Върви!".


16.02.2009г

 

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??