krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
22 окт. 2014 г., 13:49

Синьо 

  Поэзия » Любовная
1063 0 15

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.

И тъй като все пак не бях живял във аквариум,
а завързвах за крилете на чайките
безброй премечтани мечти...
С изненада - сред бурите намерих душата си.
Бях забравил, че я имам или -
просто така я бях скрил...

Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти,
загледан в необятното безмълвие
на великия разкош...
И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
Прегръщам те... и вече ми е все едно...

© Красимир Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво!
  • Благодаря за прочита и споделянето - с уважение към вашите отзиви!
  • Финалът ти е повече от добър, Краси! Възхитих се, как немееш пред "великия разкош" на любимата!Така, както в безмълвен възторг съзерцаваме необятната морска шир!
    ...и знаеш ли, от сърце ти пожелавам да бъдеш вечен удавник в тази нежност! Толкова ти отива!
  • "Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти" - изключително красиво!! Поздрави, Краси!
  • Синьото е любимият ми цвят, а твоето " синьо" е много красива изповед, която хваща за гърлото още в началото: "Не помня дали обещавах ти изгреви.."
  • С една от най-красивите багри си оцветил откровението си... Надежда и любов е тя... Поздравления, Краси!
  • О, да, умеем да скрием душата си, понякога и от нас самите. Особено, когато сме били наранени по някакъв начин. Опитваме да живеем и дори успяваме да го сторим, вярвайки, че ни е достатъчна само онази част от нея, която сме "пригодили" за "ежедневна" употреба. До определен момент. После... после вече това става невъзможно, когато осъзнаем, че причината за нашия страх - страхът да не изгубим повече от това, което сме били склонни да предложим, е обслужвал само една илюзорна сигурност, а всъщност през цялото време сме губили. И какво правим? - Ами единственото възможно - махваме с ръка и казваме: "Майната му...!" Ти, Краси, го изрече по-възпитано: "...и вече ми е все едно...".
    Поздравления, Приятелю!
  • Брилянтна, интелигентна поезия!
  • "И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
    Прегръщам те... и вече ми е все едно..."

    Тук си казал всичко, Красимире! Искрено ме развълнува с това единомислие. Най-висока оценка за стиха ти!
  • Харесах твоя стих, Краси!
    Поздрави за него!
  • Прекрасно е!
  • Такива са...нещата от живота.Харесах, Краси!
  • Хресах, Краси!Завършваш с дилемата: или-или!
    "И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
    Прегръща те...и вече ми е все едно..."
    Оценявам го! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Как беше: По-добре късно, отколкото никога
    Шегувам се, Краси, хубаво е стихотворението ти, окъпано в морскосиня равносметка и... нежна всеотдайност. Познато ми е състоянието от последния стих!
Предложения
: ??:??