krchernev (Красимир Чернев)
188 3102

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

Синьо 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-10-29T19:13:26+02:00
  Благодаря за прочита и споделянето - с уважение към вашите отзиви!
• лъвче (Лъки)

  2014-10-29T16:23:12+02:00
  Финалът ти е повече от добър, Краси! Възхитих се, как немееш пред "великия разкош" на любимата!Така, както в безмълвен възторг съзерцаваме необятната морска шир!
  ...и знаеш ли, от сърце ти пожелавам да бъдеш вечен удавник в тази нежност! Толкова ти отива!
• sisi6571 (Светла Илиева)

  2014-10-28T20:52:35+02:00
  "Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти" - изключително красиво!! Поздрави, Краси!
• fionita (Камена Григорова)

  2014-10-27T19:47:07+02:00
  Синьото е любимият ми цвят, а твоето " синьо" е много красива изповед, която хваща за гърлото още в началото: "Не помня дали обещавах ти изгреви.."
• Ilis (Алина Стоянова)

  2014-10-26T17:04:35+02:00
  С една от най-красивите багри си оцветил откровението си... Надежда и любов е тя... Поздравления, Краси!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-10-23T18:00:59+03:00
  О, да, умеем да скрием душата си, понякога и от нас самите. Особено, когато сме били наранени по някакъв начин. Опитваме да живеем и дори успяваме да го сторим, вярвайки, че ни е достатъчна само онази част от нея, която сме "пригодили" за "ежедневна" употреба. До определен момент. После... после вече това става невъзможно, когато осъзнаем, че причината за нашия страх - страхът да не изгубим повече от това, което сме били склонни да предложим, е обслужвал само една илюзорна сигурност, а всъщност през цялото време сме губили. И какво правим? - Ами единственото възможно - махваме с ръка и казваме: "Майната му...!" Ти, Краси, го изрече по-възпитано: "...и вече ми е все едно...".
  Поздравления, Приятелю!
• Katriona (Кети Рашева)

  2014-10-23T12:41:17+03:00
  Брилянтна, интелигентна поезия!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-10-22T23:33:52+03:00
  "И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
  Прегръщам те... и вече ми е все едно..."
  
  Тук си казал всичко, Красимире! Искрено ме развълнува с това единомислие. Най-висока оценка за стиха ти!
• Lovewear (Пепър Формаджи)

  2014-10-22T23:07:09+03:00
  
• plama7 (Пламена Владимирова)

  2014-10-22T23:04:11+03:00
  Харесах твоя стих, Краси!
  Поздрави за него!
• valia1771 (Ивон)

  2014-10-22T15:58:17+03:00
  Прекрасно е!
• radiola (Рада Димова)

  2014-10-22T15:50:18+03:00
  Такива са...нещата от живота.Харесах, Краси!
• koli4a (Никола Апостолов)

  2014-10-22T14:19:21+03:00
  Хресах, Краси!Завършваш с дилемата: или-или!
  "И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
  Прегръща те...и вече ми е все едно..."
  Оценявам го! Поздрави от мен и хубав ден!!
• toxin (Таня Донова)

  2014-10-22T13:49:19+03:00
  Как беше: По-добре късно, отколкото никога
  Шегувам се, Краси, хубаво е стихотворението ти, окъпано в морскосиня равносметка и... нежна всеотдайност. Познато ми е състоянието от последния стих!