22.10.2014 г., 13:49

Синьо

Поезия » Любовна

1.4K 0 15

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.

И тъй като все пак не бях живял във аквариум,
а завързвах за крилете на чайките
безброй премечтани мечти...
С изненада - сред бурите намерих душата си.
Бях забравил, че я имам или -
просто така я бях скрил...

Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти,
загледан в необятното безмълвие
на великия разкош...
И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
Прегръщам те... и вече ми е все едно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2024-10-22T10:57:03+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Благодаря за прочита и споделянето - с уважение към вашите отзиви!

2014-10-29T19:13:26+02:00
лъвче (Лъки)

Финалът ти е повече от добър, Краси! Възхитих се, как немееш пред "великия разкош" на любимата!Така, както в безмълвен възторг съзерцаваме необятната морска шир!
...и знаеш ли, от сърце ти пожелавам да бъдеш вечен удавник в тази нежност! Толкова ти отива!

2014-10-29T16:23:12+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

"Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти" - изключително красиво!! Поздрави, Краси!

2014-10-28T20:52:35+02:00
fionita (Камена Григорова)

Синьото е любимият ми цвят, а твоето " синьо" е много красива изповед, която хваща за гърлото още в началото: "Не помня дали обещавах ти изгреви.."

2014-10-27T19:47:07+02:00