krchernev (Красимир Чернев) krchernev (Красимир Чернев)
7 188
Oct 22, 2014, 1:49 PM

Синьо

  Poetry » Love
1.4K 0 15

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.

И тъй като все пак не бях живял във аквариум,
а завързвах за крилете на чайките
безброй премечтани мечти...
С изненада - сред бурите намерих душата си.
Бях забравил, че я имам или -
просто така я бях скрил...

Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти,
загледан в необятното безмълвие
на великия разкош...
И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
Прегръщам те... и вече ми е все едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Много хубаво!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Благодаря за прочита и споделянето - с уважение към вашите отзиви!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Финалът ти е повече от добър, Краси! Възхитих се, как немееш пред "великия разкош" на любимата!Така, както в безмълвен възторг съзерцаваме необятната морска шир!
    ...и знаеш ли, от сърце ти пожелавам да бъдеш вечен удавник в тази нежност! Толкова ти отива!
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    "Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти" - изключително красиво!! Поздрави, Краси!
  • fionita (Камена Григорова)
    fionita (Камена Григорова)
    Синьото е любимият ми цвят, а твоето " синьо" е много красива изповед, която хваща за гърлото още в началото: "Не помня дали обещавах ти изгреви.."

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0