krchernev (Красимир Чернев) krchernev (Красимир Чернев)
7 188
Oct 22, 2014, 1:49 PM

Синьо

  Poetry » Love
1.4K 0 15

Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.

И тъй като все пак не бях живял във аквариум,
а завързвах за крилете на чайките
безброй премечтани мечти...
С изненада - сред бурите намерих душата си.
Бях забравил, че я имам или -
просто така я бях скрил...

Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти,
загледан в необятното безмълвие
на великия разкош...
И питам себе си: удавник ли съм аз или безсмъртник?
Прегръщам те... и вече ми е все едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Много хубаво!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Благодаря за прочита и споделянето - с уважение към вашите отзиви!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Финалът ти е повече от добър, Краси! Възхитих се, как немееш пред "великия разкош" на любимата!Така, както в безмълвен възторг съзерцаваме необятната морска шир!
    ...и знаеш ли, от сърце ти пожелавам да бъдеш вечен удавник в тази нежност! Толкова ти отива!
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    "Сега се гмурвам до рифа коралов на нежността ти" - изключително красиво!! Поздрави, Краси!
  • fionita (Камена Григорова)
    fionita (Камена Григорова)
    Синьото е любимият ми цвят, а твоето " синьо" е много красива изповед, която хваща за гърлото още в началото: "Не помня дали обещавах ти изгреви.."

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0