Синьо

7 июн. 2020 г., 23:43

Поэзия » Любовная

1134 0 2

Небето, синьото, небето,

сляло се с безбрежните вълни,

небе, прегърнало морето

- аз зная - в техните обятия си ти.

И взорът ти се рее сред простора необятен,

и бризът гали черните божествени коси,

в краката ти полегнал тихо пясък златен,

прибоят в твоя чест шуми, шуми.

Гърдите ти, усетили морето,

са толкова далеч от моите гърди,

дъха, кръвта ми и сърцето

от твоите един всемир дели.

И мисля си: нима небето и вълните

виновни са за моите беди,

не мога ли поне в мечтите

да скитам с теб под ясните звезди.

И ето - на безсънен блян с крилата

литвам към изгряващите слънчеви лъчи,

на момичето прекрасно де ли е ръката,

де са нежните добри очи?

Произведение участвует в конкурсе: