Синьо
Небето, синьото, небето,
сляло се с безбрежните вълни,
небе, прегърнало морето
- аз зная - в техните обятия си ти.
И взорът ти се рее сред простора необятен,
и бризът гали черните божествени коси,
в краката ти полегнал тихо пясък златен,
прибоят в твоя чест шуми, шуми.
Гърдите ти, усетили морето,
са толкова далеч от моите гърди,
дъха, кръвта ми и сърцето
от твоите един всемир дели.
И мисля си: нима небето и вълните
виновни са за моите беди,
не мога ли поне в мечтите
да скитам с теб под ясните звезди.
И ето - на безсънен блян с крилата
литвам към изгряващите слънчеви лъчи,
на момичето прекрасно де ли е ръката,
де са нежните добри очи?
© Анани Ананиев All rights reserved.
