24 февр. 2024 г., 09:54  

Синьо кадифе

1.1K 9 13

Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки. 
Луната... Кой ли облак я отне?

Зад него пише скришом тъжни ноти. 

 

Но ти послушай... Слей се с песента. 
Щурци настройват своите цигулки. 

Ще свирят – "Малка нощна тишина". 

А вятър носи дълги партитури.  

 

Не знам къде си, ти подай ръка. 
И прегърни ме... силно без преструвки. 

Не слушай друго – само суета,
щом слънцето ни раздаде целувки. 

 

Нощта е нежна – синьо кадифе. 
Парченце плат – вземи си го за спомен. 
Когато утре пак не сме наред,
за тази нощ на нас да ни напомни. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случва ми се и на мен понякога, за първото става въпрос. А пълнолунието го обичам.
  • Много си романтична, Вили!Всички се възхищават от пълнолунието, а аз не мигвам през такива нощи! Само музата ми спи, та да ме посети призори!
  • Хубава неделя, Ники, Стойчо.
    Благодаря ви!
  • Пълнолунието за творците понякога е "пълнолудие", но пък това е процес благодатен за такова лирично настроение.
    Прекрасен нощен пейзаж!
    Поздравления, Виолета!
  • Много е красиво, Вили!
    Разкош!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...