Синьо кадифе
Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента.
Щурци настройват своите цигулки.
Ще свирят – "Малка нощна тишина".
А вятър носи дълги партитури.
Не знам къде си, ти подай ръка.
И прегърни ме... силно без преструвки.
Не слушай друго – само суета,
щом слънцето ни раздаде целувки.
Нощта е нежна – синьо кадифе.
Парченце плат – вземи си го за спомен.
Когато утре пак не сме наред,
за тази нощ на нас да ни напомни.
© Виолета All rights reserved.
