Нощта е нежна като синьо кадифе,
а звездите – светят като брошки.
Луната... Кой ли облак я отне.
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента.
Щурци настройват своите цигулки.
Ще изпълнят – "Малка нощна тишина".
А вятър носи дългите им партитури.
Не знам къде си, ти подай ръка.
Прегърни ме... силно без преструвки.
Не слушай друго, ще дочуеш суета,
щом отгоре слънцето даде целувки.
Нощта е нежна като синьо кадифе.
Парченце плат – вземи си го за спомен.
Когато утре пак не сме наред,
за тази нощ на нас да ни напомни.
© Виолета Всички права запазени