Синьо кадифе
Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента.
Щурци настройват своите цигулки.
Ще свирят – "Малка нощна тишина".
А вятър носи дълги партитури.
Не знам къде си, ти подай ръка.
И прегърни ме... силно без преструвки.
Не слушай друго – само суета,
щом слънцето ни раздаде целувки.
Нощта е нежна – синьо кадифе.
Парченце плат – вземи си го за спомен.
Когато утре пак не сме наред,
за тази нощ на нас да ни напомни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
