14 окт. 2008 г., 18:31

Синьото в мен

978 0 10


Синьото в мен


Гръмотевично е насинено
моето небе.
С дъждовни сълзи плаче.
Хоризонтът знае ли
след залеза,
че изгревно ще го
целуне утре слънцето?
Буреносно стене
моето море
от ударите във скалите.
Знае ли след бурята,
дали ще се завърнат
утре чайките?
Душата ми е насинена
от юмручни думи.
От ехиден смях е наранена.
Знае ли,
дали ще ме погалят утре
други устни ласкаво?
Дали ще съм щастлива
залезно?
Или ще бъда есенно мъглива.
Най-тъмно е преди да съмне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...