Синьото в мен
Синьото в мен
Гръмотевично е насинено
моето небе.
С дъждовни сълзи плаче.
Хоризонтът знае ли
след залеза,
че изгревно ще го
целуне утре слънцето?
Буреносно стене
моето море
от ударите във скалите.
Знае ли след бурята,
дали ще се завърнат
утре чайките?
Душата ми е насинена
от юмручни думи.
От ехиден смях е наранена.
Знае ли,
дали ще ме погалят утре
други устни ласкаво?
Дали ще съм щастлива
залезно?
Или ще бъда есенно мъглива.
Най-тъмно е преди да съмне.
© Илиана Петрова All rights reserved.
