Сиромашко лято
СИРОМАШКО ЛЯТО
Бавно обикаля из полята
и по пътя сее вред позлата.
С облачета пухкави играе –
хич не бърза. Ту се замотае
при баирче, легнало на припек,
ту на сянка в долчинка изприпка.
Нищо, че отдавна уж е есен.
То си знае неговата песен
и докато може, ще я пее.
Рано му е още да немее,
Слънчо щом така приятно гали.
И едно се чудя – докога ли
ще му казват „сиромашко лято”,
като виж го – грее цяло в злато!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борко Бърборко Все права защищены
