СИРОМАШКО ЛЯТО
Бавно обикаля из полята
и по пътя сее вред позлата.
С облачета пухкави играе –
хич не бърза. Ту се замотае
при баирче, легнало на припек,
ту на сянка в долчинка изприпка.
Нищо, че отдавна уж е есен.
То си знае неговата песен
и докато може, ще я пее.
Рано му е още да немее,
Слънчо щом така приятно гали.
И едно се чудя – докога ли
ще му казват „сиромашко лято”,
като виж го – грее цяло в злато!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
