31 дек. 2024 г., 09:51

Сиротни брегове

391 4 5

СИРОТНИ БРЕГОВЕ

 

Тази любов си отиде,

а да се върне – едва ли.

Другият става невидим.

Време е да я прежаля.

 

Стиска за гърлото дълго

споменът как си прегръщал,

как сме катерили хълма,

в стръмното как си ме връщал.

 

Нощем – усукан на възли,

мракът в кръвта ми пулсира.

Моля се – да не замръзнеш.

Верния тон не намирам.

 

Зимата моите стъпки

в ледени халища мята.

С бяла тъга ме препъва

и ме люлее земята.

 

И натежават въпроси

в мене – сиротни, над бездна.

Колко ли обич ти носех,

малко преди да изчезнеш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены