Сиротни брегове

СИРОТНИ БРЕГОВЕ

Тази любов си отиде,

а да се върне – едва ли.

Другият става невидим.

Време е да я прежаля.

Стиска за гърлото дълго

споменът как си прегръщал,

как сме катерили хълма,

в стръмното как си ме връщал.

Нощем – усукан на възли,

мракът в кръвта ми пулсира.

Моля се – да не замръзнеш.

Верния тон не намирам.

Зимата моите стъпки

в ледени халища мята.

С бяла тъга ме препъва

и ме люлее земята.

И натежават въпроси

в мене – сиротни, над бездна.

Колко ли обич ти носех,

малко преди да изчезнеш?