31.12.2024 г., 9:51 ч.

Сиротни брегове 

  Поезия » Любовна
108 4 5

СИРОТНИ БРЕГОВЕ

 

Тази любов си отиде,

а да се върне – едва ли.

Другият става невидим.

Време е да я прежаля.

 

Стиска за гърлото дълго

споменът как си прегръщал,

как сме катерили хълма,

в стръмното как си ме връщал.

 

Нощем – усукан на възли,

мракът в кръвта ми пулсира.

Моля се – да не замръзнеш.

Верния тон не намирам.

 

Зимата моите стъпки

в ледени халища мята.

С бяла тъга ме препъва

и ме люлее земята.

 

И натежават въпроси

в мене – сиротни, над бездна.

Колко ли обич ти носех,

малко преди да изчезнеш?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??