тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
4 июн. 2009 г., 00:01

Сиротно 

  Поэзия
517 0 9

Когато нещо си отива,

ще стане тъжно и сиротно...

Как искам с болка да се върне,

че точно тя ми е приятел.

Признавам колко жажда носи,

с витално-нежни, нежни нощи,

потънали във безсловесност,

зареяни във необятност...

С мълчание ме заговаря,

задало в своя бяг въпроси,

с които вечно ще ме търси -

намерени да се завърнем...

Ще бродим в цялата вселена,

далечни звездности превзели...

Стремглаво в студ и без утеха,

признали болка за приятел...

Когато нещо си отива,

как тъжно е и как сиротно...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??