тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
4 jun 2009, 0:01

Сиротно 

  Poesía
518 0 9

Когато нещо си отива,

ще стане тъжно и сиротно...

Как искам с болка да се върне,

че точно тя ми е приятел.

Признавам колко жажда носи,

с витално-нежни, нежни нощи,

потънали във безсловесност,

зареяни във необятност...

С мълчание ме заговаря,

задало в своя бяг въпроси,

с които вечно ще ме търси -

намерени да се завърнем...

Ще бродим в цялата вселена,

далечни звездности превзели...

Стремглаво в студ и без утеха,

признали болка за приятел...

Когато нещо си отива,

как тъжно е и как сиротно...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??