тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
4 jun 2009, 0:01

Сиротно

  Poesía
632 0 9

Когато нещо си отива,

ще стане тъжно и сиротно...

Как искам с болка да се върне,

че точно тя ми е приятел.

Признавам колко жажда носи,

с витално-нежни, нежни нощи,

потънали във безсловесност,

зареяни във необятност...

С мълчание ме заговаря,

задало в своя бяг въпроси,

с които вечно ще ме търси -

намерени да се завърнем...

Ще бродим в цялата вселена,

далечни звездности превзели...

Стремглаво в студ и без утеха,

признали болка за приятел...

Когато нещо си отива,

как тъжно е и как сиротно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0