Сиротно
Когато нещо си отива,
ще стане тъжно и сиротно...
Как искам с болка да се върне,
че точно тя ми е приятел.
Признавам колко жажда носи,
с витално-нежни, нежни нощи,
потънали във безсловесност,
зареяни във необятност...
С мълчание ме заговаря,
задало в своя бяг въпроси,
с които вечно ще ме търси -
намерени да се завърнем...
Ще бродим в цялата вселена,
далечни звездности превзели...
Стремглаво в студ и без утеха,
признали болка за приятел...
Когато нещо си отива,
как тъжно е и как сиротно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
