Сиви облачета в хората (Съвременният поет)
Сиви облачета в хората (Съвременният поет)
Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза.
Напишеш красиви и чисти сонети,
те кажат - на нищо не мязат.
Тъй скучно е в днешния свят да живеят
не бълват ли тънки интриги,
и няма ли „лош“, комуто да вземат
слънцата, които издига.
Е, вярно - да пишеш по своя си начин,
да мислиш и чувстваш и търсиш
е скучно за други и нищо не значи.
А грешките твоята смърт са!
Внимавай! Ще вземат дори чудесата,
ще кажат - това е фалшиво.
Не чувстваш, ще викне дори тишината,
забъркана, гневна и дива.
Това е театър - ще кряска студено
бездушният глас на обиден
от твоя талант и мечти да прогледне!
Красивото някак да види...
Внимавай! Ще кажат, че ти си развратен,
че твоето чувство е в „секса“.
Бъди и монах, ако искаш - все тая!
Да мразят за тях е утеха.
Внимавай! За чувството само твореца
осъждат и сивото в култ е.
И вярват, че водят ги техните релси
към свежо и слънчево утро.
А ти си бездарен - ще кажат безсрамно
ненужно, дори арогантно...
Критици са, тежки от мисъл, пияни,
в летежа си ще те нападнат.
По линийка мислят, по нея те търсят,
и мразят, че можеш да плачеш
не само в сълзи, но и в облаци пъстри,
в реки: океан от палачи...
Готови са - искат главата ти днес.
Страхливи са - с теб да живеят.
Поете, пиши! Оседлай им коне,
а влака сънят ще отвее...
Обичат единствено мъртви поети
и живи в нега умъртвяват.
Те скитат самотни и мрачни в полето
от спомен, но все още вярват...
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Действително, не всяка критика е подходяща за чувствителния творец. Благодаря за споделеното! Прегръдка и от мен!
-
Усетих болката ти и те прегръщам. Чувствителното сърце лесно кърви, но затова може и да пише Неподходящата критика може дълбоко да обиди и нарани, по-добре човек да я чете през пръсти, да се разсмее на нещо весело и така да я победи непринудено, и без много усилия. Иначе ще си загуби времето с глупости, когато сърцето му се подготвя за новата, неочаквана среща с красотата на думите...
-
Все пак от творецът/човекът зависи дали критиката ще се приема като омраза или като любов. Критиката може както да е помощ (тоест любов) към автора, така и любов към изкуството и хармонията. Иначе е ясно че голяма част от авторите са силно тънкообидни. Но все ми се струва, че ако започнат вместо да се обиждат да приемат с благодарност мнението на читателите си, че от това ще спечели и творчеството им и вдъхновението.
-
JujuBuju (Меги Миткова), разбира се, трябва да опитваме да разбираме, но когато попадаме на напълно необоснована критика, сме обречени на неуспех с опита. Аз не смятам, че критиката е основната движеща сила на твореца - аз лично от критика изобщо не се вдъхновявам, а вдъхновението все пак е основната движеща сила за това да се появи творба, добра или лоша. Но разбирам, какво имаш предвид - ако иска да е добър един творец, трябва да се вслушва в критиката. Точно за това е толкова важно тя да е обоснована, защото отрицателната енергия може да унищожава. А никой няма право да унищожава вдъхновението и щастието на някого с облечена в критика омраза... Защото, колкото и да разбира човек, чистата омраза няма как съвсем да я разбере...
brinne (Мариана Бусарова), благодаря за интересния цитат!
rumbic (Руми), благодаря! -
Ranrozar (Стойчо Станев), човек е създаден, за да обича, другото е отклонение, но мисля, че всеки, ако опита, може да обича. Жалко е, че някои изобщо не опитват, или поне не в кризисни ситуации. Оставят прилива на лоши емоции да залива другите, отстъпват на разсъждението и силата, която има трезвата преценка. А могат да обичат - ако поискат.
mislitel (Георги Каменов), но това не трябва да спира живите да пишат и търсят... Понякога хората си слагат твърде голямо бреме с мисълта за мъртвите хора. Историята е, за да си взимаме поука от нея, а не, за да се самоубиваме с нея, вярвайки, че никога няма да дойде толкова хубаво, колкото е било.
Ангелче13 (Паднал ангел), благодаря!
iren5 (Ирен), о, да, тук говоря за точно определен тип критици - хейтъри Повечето читатели наистина могат да донесат повече омраза, затова трябва да се пазим от нея. Аз лично не понасям необоснована критика. Така че лирическата си е имала повод
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), благодаря! -
vega666 (Младен Мисана), на омраза не се отговаря с омраза, иначе се рискува да се получи безкрайна въртележка. Който иска, да мрази, но така унищожава себе си. Омразата може да се получи и от неразбиране, но нали затова сме хора - да търсим, да разбираме, да отсяваме истината. Жалко е, че понякога лъжи се представят за истини, понякога хората дори не мразят, а просто обичат да се държат враждебно, или смятат, че така е правилно. Заради погрешни убеждения хората са правили толкова много грешки. Но омразата не е в човешката природа, а в липсата ѝ, когато човек се отрича от себе си. Поезията е начин да се търси добрина, красота, затова не вярвам, че истинските поети могат да мразят истински, а да няма основание. Един поет винаги има истински емоции, а не парадира с фалшиви. Един поет знае, че е длъжен пред нея, длъжен заради таланта си, да е истински. Няма място за фалшива омраза при него. Болката е огромна, когато получи лошо отношение и то неоправдано. Омразата може да дойде отвсякъде.
-
Не намирам точните думи с които да коментирам, толкова е силно!!!
"Да мразят за тях е утеха."
Поздравявам те, мило момиче! -
Хареса ми ритъма и отчасти обосновката на идеята ти, Йоана. Също си използвала находчиви метафори. Само не разбирам защо хората са толкова чувствителни на критика, като това е основната движеща сила (наравно с четенето и ученето) на твореца. Да, има е злонамерени коментари, но винаги може и от тях да се извлече полза. Аз съм го правила, предполагам и други автори.
Поздравявам те за изразената позиция, хората рядко го правят -
И аз те аплодирам, Йоана! Много силно произведение си написала! Браво!
-
Че има сиви облачета в хората... Има.
Знаеш ли влизам за 3 път и се чудя - да коментирам или не. (не знам и този път дали няма да изтрия преди да натисна бутона "Добави коментар".
Виждам, че автори харесват и споделят виждането ти. А аз се чудя, защо пък си чак толкова огорчена? (лирическата де
) Мисля, че в днешно време поетите имат много по-лесен достъп до читателите си. Покрай това едни ще харесат, други- не. Трети може да не харесат, ала заради скрити помисли да похвалят, четвърти може да са просто хейтъри. Но така или иначе всеки има трибуна, която точно "мъртвите поети" са я нямали. А и има достатъчно доказателства, че има днес български поети и поетеси, които са съвсем съвсем живи, а са любимци на читателите. (няма нужда да добавям имена, нали?) -
Първи, категорично в любими! Категорично!
Второ, аплодисменти прав!
Трето, толкова си права, че чак боли! Да, смъртта е отличителният орден за признание, горко на живите!...
Поздравявам те! -
Едва ли могат да обичат...
Любовта е дар божи.
Харесва ми!
Поздравления за позицията,Йоана! -
Тематично и прекрасно! Творбата ти, Йоана, е повод за дълбок размисъл. Какъв е изворът на омразата. Моят отговор е: черната завист!!! Някой ще каже и ревността. Но и ревността е завист към другия, който ще получи онова, което ти не получаваш.
"Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза." /Голямо прозрение, изразено великолепно!!!/
"Внимавай! Ще кажат, че ти си развратен,
че твоето чувство е в „секса“.
Бъди и монах, ако искаш - все тая!
Да мразят за тях е утеха." /Пророчески думи! Току-що написани, те вече са сбъднати!!!/
"Готови са - искат главата ти днес.
Страхливи са - с теб да живеят.
Поете, пиши! Оседлай им коне,
а влака сънят ще отвее..." /Поетът е длъжен да пише за ужас на гневната сива тълпа, която иска главата му. И ще пише до последния си земен миг. Тук си припомних "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов.../
Изключително силен и непреходен стих с чудесно заглавие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
