Сиви облачета в хората (Съвременният поет)
Сиви облачета в хората (Съвременният поет)
Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза.
Напишеш красиви и чисти сонети,
те кажат - на нищо не мязат.
Тъй скучно е в днешния свят да живеят
не бълват ли тънки интриги,
и няма ли „лош“, комуто да вземат
слънцата, които издига.
Е, вярно - да пишеш по своя си начин,
да мислиш и чувстваш и търсиш
е скучно за други и нищо не значи.
А грешките твоята смърт са!
Внимавай! Ще вземат дори чудесата,
ще кажат - това е фалшиво.
Не чувстваш, ще викне дори тишината,
забъркана, гневна и дива.
Това е театър - ще кряска студено
бездушният глас на обиден
от твоя талант и мечти да прогледне!
Красивото някак да види...
Внимавай! Ще кажат, че ти си развратен,
че твоето чувство е в „секса“.
Бъди и монах, ако искаш - все тая!
Да мразят за тях е утеха.
Внимавай! За чувството само твореца
осъждат и сивото в култ е.
И вярват, че водят ги техните релси
към свежо и слънчево утро.
А ти си бездарен - ще кажат безсрамно
ненужно, дори арогантно...
Критици са, тежки от мисъл, пияни,
в летежа си ще те нападнат.
По линийка мислят, по нея те търсят,
и мразят, че можеш да плачеш
не само в сълзи, но и в облаци пъстри,
в реки: океан от палачи...
Готови са - искат главата ти днес.
Страхливи са - с теб да живеят.
Поете, пиши! Оседлай им коне,
а влака сънят ще отвее...
Обичат единствено мъртви поети
и живи в нега умъртвяват.
Те скитат самотни и мрачни в полето
от спомен, но все още вярват...
© Йоана All rights reserved.
