Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене
дори спокойната, богата равнина.
И в моята объркана душа
нечакан студ се настанява...
Защо невикан там стои и дреме?
Не си отива, дявол да го вземе!
Щом мисъл светла и желана
с усмивка дойде - гостенка при мен, ...