koleto03 (Никола Борисов)
37 37
25 апр. 2012 г., 12:02

Скицник 

  Поэзия » Любовная
937 0 4

В скицници от малък те рисувах -
кръгче бе със четири чертички

и всеки път до сълзи се вълнувах,
когато оцветявах те с боички...

Растях и ти със мен растеше -
рисувах те в портрети невъзможни -

да рисувам красотата трудно беше
за мене - самоукия художник...

 

..........

И днес рисувам те, но с думи -
и пак си същата... Красива!
Стиховете станаха картини,
а душата ми - статива...

 

Вграждам те в природните пейзажи...
Лицето ти е бледа месечина,

очите ти докосват океани,

а устните ти - розова къпина...

...........

Но във мен изкуството привършва -
ни думи, ни боички имам веч,
със вятъра и споменът изхвърча
и скицникът полита надалеч...

© Никола Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??