Скицник
В скицници от малък те рисувах -
кръгче бе със четири чертички
и всеки път до сълзи се вълнувах,
когато оцветявах те с боички...
Растях и ти със мен растеше -
рисувах те в портрети невъзможни -
да рисувам красотата трудно беше
за мене - самоукия художник...
..........
И днес рисувам те, но с думи -
и пак си същата... Красива!
Стиховете станаха картини,
а душата ми - статива...
Вграждам те в природните пейзажи...
Лицето ти е бледа месечина,
очите ти докосват океани,
а устните ти - розова къпина...
...........
Но във мен изкуството привършва -
ни думи, ни боички имам веч,
със вятъра и споменът изхвърча
и скицникът полита надалеч...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Борисов Всички права запазени
