koleto03 (Никола Борисов)
37 37
Apr 25, 2012, 12:02 PM

Скицник 

  Poetry » Love
942 0 4

В скицници от малък те рисувах -
кръгче бе със четири чертички

и всеки път до сълзи се вълнувах,
когато оцветявах те с боички...

Растях и ти със мен растеше -
рисувах те в портрети невъзможни -

да рисувам красотата трудно беше
за мене - самоукия художник...

 

..........

И днес рисувам те, но с думи -
и пак си същата... Красива!
Стиховете станаха картини,
а душата ми - статива...

 

Вграждам те в природните пейзажи...
Лицето ти е бледа месечина,

очите ти докосват океани,

а устните ти - розова къпина...

...........

Но във мен изкуството привършва -
ни думи, ни боички имам веч,
със вятъра и споменът изхвърча
и скицникът полита надалеч...

© Никола Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??