Скитница

28 февр. 2020 г., 23:22

Поэзия » Любовная

422 2 2

Душата ми се сви от тичане!

Сега мълчи и си почива.

Ала с жарта на малка скитница

пак облаците в мен разчита.

Понякога догонва вятъра,

а друг път презглава се крие.

Пътува винаги за някъде,

подобно весело ветрило.

Тя винаги е нежна, искрена.

Усмихната, ръка протяга.

Дори когато съм потисната,

с прегръдката си ме надбягва.

Щом с поглед кротък заговори,

отново пак за път се стягам.

Като написано писмо е,

с което моят сън си ляга.

Душата ми е пъстро птиче,

криле за дълъг път разтворило.

Гнездят мечтите ѝ обичащо...

И в тях се смея, без да споря!

Иринакис (Ирина Колева)

2020-02-29T13:26:15+02:00

Стана ми леко от твоята душа. Вярвам, че и на теб ти е така
Петър1 (Петър Димитров)

2020-02-29T00:01:36+02:00

Но я имаш, душа. И пишеш. Пиши пак, моля. Талантът е безбожен гняв, и божие прозрение. Няма спасение от него.