Скитник 2

Поэзия » Свободный стих

340 3 2

Събрах си шепа пръст,

от четирите посоки на

България.

На старото аз сложих

кръст.

Реших за новото да

помечтая.

Запилях се, скитах по

света.

Видях земи. Съдби на

хора.

Но, назад ме теглеше

пръстта,

що оставих в къщи

до стобора.

Ех, душицо моя,

бедна..

Измъчихме се с теб.

Сега съм дома, ще

приседна.

И ще вкуся маминия

хляб.

Той истински ще ме

засити.

После..на полето ще

изляза,

да поговоря със тревите.

Да послушам песента

на птиците.

Как вие вятъра във

жиците.

Да се порадвам на

простора!

Хора..

Върнах се!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Шотландска традиция е щом тръгват на дълъг път през океана, всеки родолюбец да носи в кожена торбичка шепа пръст от родния си край и книга с поезията на Робърт Бърнс.
Живко,понякога завръщането е по-трудно от заминаването.
Всяко пътуване в чужбина е своеобразно "Камино",както пътуването до нови места,един маратон на Вярата и Любовта
Успял си,щом си имал волята да тръгнеш,и въпреки изпитанията:да се завърнеш!
Поздравления за написаното от теб!

2025-04-05T06:59:02+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Хубаво е когато можеш да изпиташ отново ласката на родината.

"Да послушам песента
на птиците.
Как вие вятъра във
жиците.
Да се порадвам на
простора!"

Чудесно си го написал, Живко! Поздрав по случая:

https://www.youtube.com/watch?v=_j64Z8L8DjM

2025-04-04T23:13:03+03:00