Скитник 2
Събрах си шепа пръст,
от четирите посоки на
България.
На старото аз сложих
кръст.
Реших за новото да
помечтая.
Запилях се, скитах по
света.
Видях земи. Съдби на
хора.
Но, назад ме теглеше
пръстта,
що оставих в къщи
до стобора.
Ех, душицо моя,
бедна..
Измъчихме се с теб.
Сега съм дома, ще
приседна.
И ще вкуся маминия
хляб.
Той истински ще ме
засити.
После..на полето ще
изляза,
да поговоря със тревите.
Да послушам песента
на птиците.
Как вие вятъра във
жиците.
Да се порадвам на
простора!
Хора..
Върнах се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
