Скитник 2
Събрах си шепа пръст,
от четирите посоки на
България.
На старото аз сложих
кръст.
Реших за новото да
помечтая.
Запилях се, скитах по
света.
Видях земи. Съдби на
хора.
Но, назад ме теглеше
пръстта,
що оставих в къщи
до стобора.
Ех, душицо моя,
бедна..
Измъчихме се с теб.
Сега съм дома, ще
приседна.
И ще вкуся маминия
хляб.
Той истински ще ме
засити.
После..на полето ще
изляза,
да поговоря със тревите.
Да послушам песента
на птиците.
Как вие вятъра във
жиците.
Да се порадвам на
простора!
Хора..
Върнах се!
© Живко Делчев All rights reserved.
