6 окт. 2017 г., 00:31  

Скитник

591 4 8

               Не правете ми удобства,

               идвам аз от Долната Земя.

               Там, до цъфналият кестен,

               със звезди наметнат, ще преспя.

 

               И курбан недей колете!

               С кръв не цапайте нощта!

               Стига ми да хапна вяра,

               малка, но от праведна душа.

 

               И килими меки не тъчете,

               да пристъпва моята тъга.

               Стига ми да прислоня нозе,

               уморени в бяг, до Любовта...

 

               Ще погледам малко отстрани,

               радостен, че има и щастливи.

               И ще тръгна рано призори,

               пак по друмища трънливи.

               

               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...