Не правете ми удобства,
идвам аз от Долната Земя.
Там, до цъфналият кестен,
със звезди наметнат, ще преспя.
И курбан недей колете!
С кръв не цапайте нощта!
Стига ми да хапна вяра,
малка, но от праведна душа.
И килими меки не тъчете,
да пристъпва моята тъга.
Стига ми да прислоня нозе,
уморени в бяг, до Любовта...
Ще погледам малко отстрани,
радостен, че има и щастливи.
И ще тръгна рано призори,
пак по друмища трънливи.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
