6.10.2017 г., 0:31  

Скитник

590 4 8

               Не правете ми удобства,

               идвам аз от Долната Земя.

               Там, до цъфналият кестен,

               със звезди наметнат, ще преспя.

 

               И курбан недей колете!

               С кръв не цапайте нощта!

               Стига ми да хапна вяра,

               малка, но от праведна душа.

 

               И килими меки не тъчете,

               да пристъпва моята тъга.

               Стига ми да прислоня нозе,

               уморени в бяг, до Любовта...

 

               Ще погледам малко отстрани,

               радостен, че има и щастливи.

               И ще тръгна рано призори,

               пак по друмища трънливи.

               

               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...