Скитник на пътя

СКИТНИК НА ПЪТЯ

Привикнала с това, което имам,

забравих ли, че някога съм нямала?

С опърпани криле редя ви рими –

в приюта за прокудените ангели.

Сърцето си разчупих – като пита,

дорде окото ми със благодат се пълни,

опитвам се с душата си на скитник

да оцелея сред порой и мълнии.

Нуждая се от щипка сол и захар –

да притъпявам жилката горчива.

Надежда имам – в свят без дом и стряха,

човешкото все още в нас е живо.