7 jul 2025, 13:04

Скитник на пътя

  Poesía
201 1 0

СКИТНИК НА ПЪТЯ

 

Привикнала с това, което имам,

забравих ли, че някога съм нямала?

С опърпани криле редя ви рими –

в приюта за прокудените ангели.

 

Сърцето си разчупих – като пита,

дорде окото ми със благодат се пълни,

опитвам се с душата си на скитник

да оцелея сред порой и мълнии.

 

Нуждая се от щипка сол и захар –

да притъпявам жилката горчива.

Надежда имам – в свят без дом и стряха,

човешкото все още в нас е живо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...