Скитник на пътя
СКИТНИК НА ПЪТЯ
Привикнала с това, което имам,
забравих ли, че някога съм нямала?
С опърпани криле редя ви рими –
в приюта за прокудените ангели.
Сърцето си разчупих – като пита,
дорде окото ми със благодат се пълни,
опитвам се с душата си на скитник
да оцелея сред порой и мълнии.
Нуждая се от щипка сол и захар –
да притъпявам жилката горчива.
Надежда имам – в свят без дом и стряха,
човешкото все още в нас е живо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados