СКИТНИК НА ПЪТЯ
Привикнала с това, което имам,
забравих ли, че някога съм нямала?
С опърпани криле редя ви рими –
в приюта за прокудените ангели.
Сърцето си разчупих – като пита,
дорде окото ми със благодат се пълни,
опитвам се с душата си на скитник
да оцелея сред порой и мълнии.
Нуждая се от щипка сол и захар –
да притъпявам жилката горчива.
Надежда имам – в свят без дом и стряха,
човешкото все още в нас е живо.
© Валентина Йотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
