7.07.2025 г., 13:04

Скитник на пътя

203 1 0

СКИТНИК НА ПЪТЯ

 

Привикнала с това, което имам,

забравих ли, че някога съм нямала?

С опърпани криле редя ви рими –

в приюта за прокудените ангели.

 

Сърцето си разчупих – като пита,

дорде окото ми със благодат се пълни,

опитвам се с душата си на скитник

да оцелея сред порой и мълнии.

 

Нуждая се от щипка сол и захар –

да притъпявам жилката горчива.

Надежда имам – в свят без дом и стряха,

човешкото все още в нас е живо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...