25 июл. 2013 г., 13:36

Скорост

1.4K 0 1

Дивите биволи излязоха на магистралата

И казаха ний бяхме тук и тук ще стоим 

Защото тук някога беше поляната

На която да се родим

 

Булдозери, грейдери бяха създали

Дупка във времето и във пръстта

Където някога дивите биволи

Имаха дом и деца

 

Съветът за сигурност на държавата

Се събра, но вече беше решил

Да  окичи за сетен път славата

Дивите биволи да унищожи

 

Изпратен беше отряд 28

Надлежно инструктиран и въоръжен

Да залее магистралата с фосген

И победата да удържи

 

Отрядът изпълни победата славна

Протестът добичи бе овладян

Остана  малко конфуз-неудобство

От биволски косъм някъде сврян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все повече стават конфуз-неудобствата...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...