Да се завърнеш в бащината кръчма, когато много ти се пие и да льокнеш от дядовата бъчва, а жена ти да я крие. С текила ускори черната умора, що пиянски дни ти завеща и с криви стъпки падна в двора пред къщата зловеща.
Да те пресрещне тъщата на прага и сложил тяло на земя зелена, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: студена, студена... Смирено влязъл в стаята позната, с последна чаша във ръката да шепнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед във краката: Аз изпих ракията в мазето и затропа ми ченето...
О, скрити чашки на пияница нещастен, напразно пил си вино и ракия!!!!
Аз пък съм наясно! От една страна - хилих се! От друга обаче, не е дори близо до пародирания стих! Та така - хем да, хем не. Ако го приема просто за хумор... става. Ако идеята е била да се пародира точно този стих ( А не просто да се ползва формата и идеята му за направата на по-горния.) - не става!
Тоест - зависи от интенцията на автора. Предпочитем да го чета като незлоблива стихотворна шега!
Ако не е обаче... ( Ще се наказваме! )
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тогаз къде ли щяхте да сте вие?...
И скрити вопли по изпразнените чашки
не биха ли достигнали до рев юнашки?!
Поздрави!