6.05.2008 г., 16:43

Скрити Чашки

1.4K 0 3
Да се завърнеш в бащината кръчма,
когато много ти се пие
и да льокнеш от дядовата бъчва,
а жена ти да я крие.
С текила ускори черната умора,
що пиянски дни ти завеща
и с криви стъпки падна в двора
пред къщата зловеща.

Да те пресрещне тъщата на прага
и сложил тяло на земя зелена,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: студена, студена...
Смирено влязъл в стаята позната,
с последна чаша във ръката
да шепнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед във краката:
Аз изпих ракията в мазето
и затропа ми ченето...

О, скрити чашки на пияница нещастен,
напразно пил си вино и ракия!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Миланов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, цели бъчви, ако можехме да крием!
    Тогаз къде ли щяхте да сте вие?...
    И скрити вопли по изпразнените чашки
    не биха ли достигнали до рев юнашки?!

    Поздрави!
  • Аз пък съм наясно! От една страна - хилих се! От друга обаче, не е дори близо до пародирания стих! Та така - хем да, хем не. Ако го приема просто за хумор... става. Ако идеята е била да се пародира точно този стих ( А не просто да се ползва формата и идеята му за направата на по-горния.) - не става!
    Тоест - зависи от интенцията на автора. Предпочитем да го чета като незлоблива стихотворна шега!
    Ако не е обаче... ( Ще се наказваме! )
    Поздрави!
  • АЗ НЕ СЪМ НАЯСНО С ПАРОДИИТЕ,НО ТВОЯТА МИ ХАРЕСА!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...