Скрити Чашки
когато много ти се пие
и да льокнеш от дядовата бъчва,
а жена ти да я крие.
С текила ускори черната умора,
що пиянски дни ти завеща
и с криви стъпки падна в двора
пред къщата зловеща.
Да те пресрещне тъщата на прага
и сложил тяло на земя зелена,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: студена, студена...
Смирено влязъл в стаята позната,
с последна чаша във ръката
да шепнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед във краката:
Аз изпих ракията в мазето
и затропа ми ченето...
О, скрити чашки на пияница нещастен,
напразно пил си вино и ракия!!!!
© Николай Миланов All rights reserved.
