23 мар. 2016 г., 21:40

Скрити спомени

749 0 0

Две стени - и празно по средата;
две тела - и по средата - ти
мълчание, ненавист, страх;
ти, но аз не те познавам

вик, тътен, а после - тишина
глух кикот, а аз ли бях това?
Отдавна вече съм забравен.

 

И цялата вселена, 
всичко,
между две стени;
И ти си там, 
знам твоите очи,
но те сега са само сенки,
и това, което знам 
тъне в забравата на другите животи,
които може би са мой,
а може би са стари сънища, 
най-вече никому ненужни. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...