23 мар. 2016 г., 21:40

Скрити спомени

744 0 0

Две стени - и празно по средата;
две тела - и по средата - ти
мълчание, ненавист, страх;
ти, но аз не те познавам

вик, тътен, а после - тишина
глух кикот, а аз ли бях това?
Отдавна вече съм забравен.

 

И цялата вселена, 
всичко,
между две стени;
И ти си там, 
знам твоите очи,
но те сега са само сенки,
и това, което знам 
тъне в забравата на другите животи,
които може би са мой,
а може би са стари сънища, 
най-вече никому ненужни. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...