Две стени - и празно по средата;
две тела - и по средата - ти
мълчание, ненавист, страх;
ти, но аз не те познавам

вик, тътен, а после - тишина
глух кикот, а аз ли бях това?
Отдавна вече съм забравен.

И цялата вселена, 
всичко,
между две стени;
И ти си там, 
знам твоите очи,
но те сега са само сенки,
и това, което знам 
тъне в забравата на другите животи,
които може би са мой,
а може би са стари сънища, 
най-вече никому ненужни.